Иван НизовойБолгарія (переклад з Георгі Джагарова)
2003 България Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, Че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали Из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, Ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан... Но счупи се във тази длан сурова Стакана с византийската отрова И кървавия турски ятягян. Търговци на тютюн и кръв човешка Продаваха на дребно твойта пръст, Но паднаха под теб с пречупен кръст, Че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, Усмихнаха се чардаклии къщи И заплющяха знамена могъщи, И път се ширна - радостен и прав. Сега цъфтиш! Набъбва чернозема Под ласкавите български ръце, Дъхти на здравец твоето лице И нова песен вятърът подема. Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, Че аз те меря не на разстояние, А с обич, от която съм пиян! © Иван Низовой |
Все права защищены, произведение охраняется Законом Украины „Об авторском праве и смежных правах”
Написать отзыв в книгу гостей автораВ случае возникновения Вашего желания копировать эти материалы из сервера „ПОЭЗИЯ И АВТОРСКАЯ ПЕСНЯ УКРАИНЫ” с целью разнообразных видов дальнейшего тиражирования, публикаций либо публичного озвучивания аудиофайлов просьба НЕ ЗАБЫВАТЬ согласовывать все правовые и другие вопросы с авторами материалов. Правила вежливости и корректности предполагают также ссылки на источники, из которых берутся материалы.
